Оригамите са прегъвания на хартия за да се получат различни фигури. В Япония вярват, че ако много желаеш нещо и направиш 1000 оригами, желанието ти ще се сбъдне. Вярвам на това поверие. Колкото пъти съм искала и желала нещо силно и съм положила труда като за 1000 оригами винаги се е получавало. Пробвала съм за какво ли не и винаги успеха е бил сигурен. Единствено не успях да постигна такъв резултат по отношение на любовта и днес осъзнах, че този неуспех е по една единствена причина. Хората в които се влюбвах, не можеха да правят оригами. Тях никой не ги беше научил как се прави, колко търпение се иска, колко любов трябва да вложиш в листа хартия, така че тя да полети, колко много фигурки трябва да направиш за да ти се сбъдне желанието. Аз правех оригамите, а някой ги късаше, все се смяташе, че си играя с детски игри, че идеите ми за тях са са много измислени, че само хабя хартията, а тя струвала пари, че с оригамите създавам хаос като ги пускам да летят или да плуват и че все си измислям безсмислени занимания, а съм голямо момиче. Все ми късаха хартиените фигури и от книжни ята и флотилии, те ставаха на хартиени парчета и боклук.
Спомням си първата си хартиена фигура. Това беше оригама на кораб. Докато ми я показваха и аз повтарях движенията, корабчето стана бързо, но когато за втори път реших да го направя сама, опита беше много неуспешен. Точно се бях похвалила, че умея да правя и аз хартиени фигури и последва провал. Така се научих да не се хваля за неща, които не мога да правя. Така се научих и да се хваля, за нещата, които умея, защото моите хартиени птици летят най-високо, моите кораби от хартия плуват най-дълго, моите цветя, звезди и животни са направени след много неуспешни опити и много инат да се науча да ги правя и търпението на родителите ми, които не се уморяваха всеки път, когато се науча да правя една фигура, да ми показват нова. Тогава те ме научиха да летя с направените от мен птици и да се радвам на техния  полет въпреки, че бяха от хартия.
Сега, гледам как са ми скъсани пак оригамите, хартията е накъсана на парчета по пода и аз трябва да я събера и изхвърля. Мъчих се от парчетата да направя по-малки фигури, но те са толкова дребно накъсани, че за нищо не стават. Искам да си направя един жерав и да по пусна да лети, но нямам твърда хартия ( за да лети, за жерава хартията трябва да е по твърда),   неделя е, навсякъде е затворено времето е лошо и навън вали. Взимам една салфетка от която ще си измисля някаква фигура, а и в нета има толкова много идеи. Днес е ден за оригами. Започвам с новите 1000 и ще ги пазя да не ми ги скъса някой.


 

Пием си с моите малки приятели топъл шоколад и те ми разказват за техните връстници. За разлика от нас по-голените, те не определят хората около тях по зодии или други измислени формули, а за всеки човек си имат точно определение спрямо отношението на човека към тях. Ето някой от определенията, с които те ни класифицират. Определенията на хората се правят в зависимост от качеството което доминира в отношенията им. В това отношение няма прошка за това, че всички хора имат добри и лоши страни. Ето някой от най-характерните, а вие може да ги допълните ако сте чули други.
1. Готин - човека, който винаги че им помогне за всичко, винаги ще ги разбере и на който могат да разчитат.
2. Пич – това е защитника, победител в битките и почти винаги има успех с всичко, каквото прави.
3. Як – да си такъв, означава да държиш на думата си до край. Да правиш всичко, каквото си обещал без да се отказваш.
4. Свеж – винаги чист и подреден, винаги усмихнат и ведър човек.
5. Помияр - ще почне да сваля приятел/ката ти въпреки че знае, че ти ходиш сериозно с нея/него, ще (се опита да) ти вземе гаджето като не подбира средства и/или ще излиза с него за да ти покаже, че го може.
6. Тежкар - Все ще показва чрез вещите си колко е повече. Всичко, което има е много скъпо и постоянно се фука с новите си придобивки Ако си беден няма да иска да ти стане приятел, защото родителите са забранили да се контактува с по-бедни от тях..
7. Тъпанар - Не разбира от дума, не знае нищо, нищо не схваща и не може и не иска да научи.
8. Натегач - този, който все иска да е пръв , и за да е такъв е способен на всичко.
9. Злобар – този, които завижда и го е яд на всичко хубаво, което се случва на другите. Винаги за всичко има негативен коментар. Не признава нищо хубаво.
10. Гадняр - винаги ще ти направи някой номер за да те постави в неудобно положение и ще иска да те унижи( ще ти сложи вода или габарче на стола или ще ти го дръпне преди да седнеш, ще ти напише нещо обидно и ще ти го залепи на гърба)
 
Така ни определят независимо дали това ни харесва или не. Поне аз се замислих за това, колко е лесно за моите малки приятели да извадят напред доминиращата черта в нашия характер и начин на живот. Започнеш нещо да им разказваш за хората около теб или за нещо, което ти се е случило или те ако ти разказват и те веднага определят с тяхната дума   най-характерната черта от нашето поведение, без право на защита.

В гората заседавал съд
и в този ден Лъвът бил обвиняем.
Как станало това не знаем,
но казват, че убил една сърна.

И ето го Лъвът, с вериги на краката,
на горската полянка по средата.
- Я, разкажи как стана? - потропал с копитата си глигана.
Лъвът веригите раздрънкал.. и смънкал..
- Ами, тя.. стана грешка..
тя лапата ми е една такава, тежка,
а и сърната в този ден си прояви ината..
та цапнах я веднъж, ама веднъж,
а вий сте викнали по мене ..- "Дръж!"
- Веднъж, ама в главата! - размахали животните си рогата.

И носорога строг прочел присъда строга:
- Да го удари с лапата си слона, веднъж!
- Веднъж, ама в главата!

Прочетено някъде из детските книжки..

Често, тук съм изразявала обичта си към мъжете около мен. За да пиша този пост ме провокираха много техни коментари тук, че за тях никой не пише. Вчера, минавайки на бързо през блоговете за да прочета кой какво е написал, сложих един коментар анонимно е блога на "Уиски с кола". Днес, искам да допълня коментара си в моя блог, защото темата поне мен ме вълнува. Темата за това как да положим усилия да разберем мъжете около нас. Най-лесният начин е да им показваме обичта си без много да говорим, спазвайки следните правила:
 1.Трябва да им е пълен стомаха - винаги да има какво да хапнат вкусно.
2. Да не им се отказва секс - по-точно да им показваме обичта си чрез секса.
3. Не не им противоречиш - Да забравим димите "Не си прав" - те трябва сами да се убедят в тях.
4. Да не казваш лоша дума за майките им - те как умеят да си премълчават за майките ни?
5. Да не ги питаш къде са били - ако ви обичат, те сами ще ви кажат.
6. Да си винаги гримирана - това е символично казано, но никой не иска да гледа чучело, особено сутрин рано.
7. Да не им харчиш парите - и на нас не ни е приятно да ни ги харчат, нали?
8. Да им е чисто - тук трябва да добавя и да им е "ясно" - тази тема и за "чистотата" на бита и мислите ще я развивам друг път по на широко.
9. Да се правиш, че не знаеш за любовниците им - (ако знаеш за тях) - за съжаление, тук от жените не трябва да се иска - поне от мен, никой не трябва да изисква да спазвам това условие:)
10. Да не ги питаш къде си харчат парите - техни са си, те са си ги изкарали и поне мен не ме интересува къде ги харчат.. но познавам жени, които силно се интересуват от този въпрос и го смятам за голяма грешка.
11. Да си успешна жена, независимо в коя насока - кухнята, работа, всяка жена може да има успех в нещо, което може.
12. Да те харесват мъжете - за тях това е важно (те винаги търсят повод да се похвалят с нещата, които ги заобикалят - жена, кола, дете, къща, уредба и.т.н.)
13.Да не криеш чувствата си към тях, както те крият своите. Всеки мъж, иска да стъпва на "сигурна почва" поне що се отнася до чувства.
14. Да не се "обвързвате в обстоятелствата" - това е мъжки приоритет и не трябва да им го взимате. Трябва да сте свободна за тях и да не им създавате пречки с които те да се съобразяват като деца, бивши партньори, родители и др.
15. Да не ги подозирате в нищо, да не проектирате бившия си негативен опит върху тях.

Ако спазвате тези правила, значи че разбирате мъжете!
Вчера, стигнах набързо до т.10,  днес, дописах още 5 т., утре може би ще добавя още. Ако се замисли човек, може да добави още какво ли е. Нужно ли е всичко това? Да нужно е, но когато обичаш мъжа до теб, всичко това не са правила, а начин и стил на поведение, с който искаш да покажеш на мъжа до теб колко е важен за теб. Написах този пост като наръчник за "употреба на мъж" - май така се получи..:), но както и да звучи, повярвайте ми, че съм го написала с добро чувство,  защото.. МЪЖЕОБИЧАМ ВИ!

- Мисля за теб!
- И аз!
Днес, пак чух тези думи. Исках да те поздравя, но трябваше да изкажа съболезнования за загубата на човека, който единствено ни разбираше - твоята майка.
Това са думите, които когато се чуем си казваме. И двамата знаем, че те са истината за нашето приятелство. В него вярваме само аз ти и родителите ни. Никой друг не вярва на него. Никой друг не вярва, че то както започна, така сигурно и ще завърши - чисто и всеотдайно.
Истината за живота ни:  Аз не съм жената на твоя живот, ти не си мъжа на моя, но и двамата знаем, че сме верни на приятелството си, на думите, които си обещахме, когато бяхме деца, че винаги ще се обичаме. Спомняш ли си, какви хлапета бяхме? Аз бях на 10 години, когато се влюбих в теб. Първата любов.. споделена, още от мига в който се запознахме. Виждахме се всеки ден за малко за да слушаме сърцата си. Аз слагах глава на гърдите ти, ти слагаше ухо на моите и слушахме сърцата ни как бият. Смешно е.. Колкото пъти се сетя за тази наша игра се усмихвам.
От много отдавна не се виждаме, забързани в ежедневието и отдадени на грижите, които имаме с хората около нас, но винаги знаем, когато нещо с нас се случва, винаги се усещаме, особено в тежки дни. Винаги в трудни моменти усещаме, че с нас нещо не е наред и се чуваме да си кажем тези думи.. Мисля за теб! Чувала съм ги, когато аз или ти сме били  на другия край на света.  Никога не са ни пречили времето,  разстоянията, часовите разлики, даже и хората.. Винаги си ми помагал с тези две думи.. Винаги съм се стремяла и аз да ти помагам показвайки, че може да разчиташ на приятелството ми, но днес.. аз не  мога да направя нищо за да ти помогна.. освен да изкажа съболезнования.. Не мога да ти помогна в болката от загубата на майка ти, колкото и да ми е мъчно и на мен, защото тази жена, ме обичаше, като своя дъщеря и много пъти ми го е казвала и показвала. Знам, колко е тежка загубата за теб, колко те боли, колко скърбиш. И на мен ми е много мъчно.. но тази мъка, винаги ще остане.. мъката от загубата на майката.
Мисля за теб!
Моите съболезнования!
Това само успях да ти кажа днес.. а другото го знаеш..

Искам да ме прегърнеш,
да ми прочетеш един разказ.
Аз да се отпусна
да те прегърна през  кръста.
Да затворя очи и да слушам, 
да превръщам в картини гласа ти.
Ти да ме галиш по косата,
дланта ти да минава по клепачите и устата,
аз да целувам леко ръката,
ти да да се усмихваш
и да загасиш светлината.

Питаш ме защо не вдигам телефона,
защо не ти отварям вратата,
защо съм ти изхвърлила нещата?
Попитай майка си, 
тя ще ти каже..
колко съм разсеяна и завеяна,
че съм лунатичка и нощем броя звездите,
само се смея  и  преча да спите.
Ще ти каже..
че съм в заблуда,
че вярвам в любовта и нямам табута.
Как обич  не съществува 
и с нещо те мамя 
затова не искаш да те оставя.
Попитай майка си
и я послушай..
как си богат и още млад,
как за теб хиляди жени тъгуват,
как жената до теб трябва да е богата,
а не кат мен да кара каруца стара..
Послушай майка си и ми забрави вратата,
блока, телефона и имената..
а ако не искаш да слушаш..
остави всичко там.. пари, коли и дрехи..
и ела тук чист и гол..
аз ще те облека и ще те нахраня с любов!

Поканих те на танц и ми отказа 
- не искаш да танцуваш с мен..
Поканих душата ти на танц и тя.. 
тръгна след мен.
Танцувахме няколко дни, под летните светли звезди.
Един нежен блус, едно танго, 
една самба, една чалга, едно хоро.. накрая пяхме с децата ..
Танц в синхрон, 
танц в безпорядъчни ритми, 
смях се на глас.. 
и се спъвах в крака ти...
Смях през сълзи, 
сълзи от болка, че ме настъпи,
от болка, 
че извадих душата от тялото ти...
Да танцувам с  душата ти беше хубаво..
Танца свърши за мен..
Прибери си душата!
Аз отивам да се науча да танцувам!

***
Чаша вино,  две бири,  една малка водка,
през прозореца ме гледа..
една  мокра, стара,
самотна домашна котка..
с тъжни, уморени очи..

Отпивам от виното и то ме омайва,
отпивам от бирата и тя ме замайва,
отпивам от водката..и изтрезнявам.. с ВИК.

Имам един лимон.. ще си направя лимонада..

***
За фаталния ден, успех за теб и за мен!
Ако днес се спънеш, ще намериш късмет.
Ако днес е влюбиш, любовта ще е мед.
Ако дъжд те вали, няма да рониш сълзи.

http://www.dennyweb.com/be_happy.htm

Днес си припявам тази стара песен. Песента за клоуна, които никога не плаче. Сега ще ви разкажа за най-добрия си приятел. Той е душата на цирка и неговия най-верен пазител. На него винаги може да се разчита. Той винаги помага на всички.
Ако цирка пътува, той ще помогне за пренасянето на багажа, ще нахрани слоновете, ще даде мишка на змията, ще се погрижи да са добре всички животни, които се пренасят.
Когато цирка спре да почива, ще донесе вода и ще каже добра дума и на актьорите и на животните. Пристигайки в някой град, ще помогне да се построи шапитото, ще посети всички фургони за да види дали всички актьори са готови за спектакъла, дали животните се чувстват добре и дали са нахранени, дали са им чисти помещенията и дали всичко им е наред. Той си има с всички животни приказка и ако на дресьорите им трябва бучка захар за да ги слушат, то него те го допускат до себе си без подарък.  Тайната е много проста.. той сутрин минава да ги погали и да им каже "Добро утро", а вечер "Лека нощ". Така те свикваха с неговия дрезгав тембър и очакват топлината на гласа му.
Цирка без клоуна е невъзможен.. ако него го няма.. няма да има цирк. Неговата роля, е между номерата и той е връзката в спектакъла. Клоуна репетира с всеки артист, ако нещо не се получи, той трябва да го замести в играта за да спаси спектакъла. Той се качва на въжето и ходи по него, както във въздуха, така и на земята, прави салта, скача на батут, може да е връхче в пирамидата или в устата на лъв.
Него никой не може да го замени.. Никой не иска да се скрие в костюма му и да се намаже с толкова много грим. Никой от другите актьори, не иска да остане неизвестен.. скрит зад парцаливия костюм, нацапан с грим. Всеки иска да покаже мускули и силна гръд.
Клоуна на сцената.. смях и сълзи. Хората са се хванали за коремите и се превиват на две. Смеха разклаща залата, смеят се всички зрители, актьори, животни и шапитото кънти. Той прави своя скеч и изчезва бързо, за да започне следващия номер на цирковия артист. Той въвежда актьорите  при парадното представяне и сбогуване.. Представя всички за да им се ръкопляска, но най-често става така, че него никой не го представя. Това, може би най-много го натъжава, но той никога няма да си го признае, защото за него, това е част от финала.
Финала, за него е много кратък, винаги аплодисментите са за другите, на финала той бърза да отиде при животните и да ги успокои, защото те се страхуват от силните удари на дланите.
Това е моят най-добър приятел клоуна.. той и мен никога не ме е оставял. Винаги усеща, когато съм тъжна и намира начин да ме разсмее. Сега ви пиша да него, защото не е до мен, а ми е нужен... Знам, че след малко душата му ще усети  моята мъка и ще ми позвъни, за да не съм тъжна..

Още снощи исках да напиша няколко реда за  братовчедите  Ешкенази и за емоцията, която преживях. Търсих постинг в който да сложа коментар, защото аз не мога да пиша и думите, които ще подредя,  няма да могат да отразят това, което те ми дадоха с този концерт. Сега, след като не намерих място за моите мисли, ще ги напиша тук. Искам да разкажа за концерта на тези, които не са били.
Всички, които са се изплашили от лошото време и не са намерили време за  концерта,  може би си мислят, че времето си изигра лоша шега, като валя дъжд. Аз мисля, че такъв концерт повече няма да има.. да чуеш годишните времена на Вивалди и да ги усетиш с вятъра и дъжда. Да затвориш очи и да се слеят в едно музиката и времето, да чуеш гръм от небето и да си кажеш.. аз живея. В един момент да си мокър, да трепериш от студ, вятъра да мокри лицето ти, въпреки, че си със чадър,  да усещаш допир на приятел, който иска да те сгрее.. в през цялото това време да те обгръща музика и светлините да са насочени към оркестъра. Ти да се скриеш в тъмнината между тълпата и да не се усещаш сам, въпреки, че гледаш гърба на хората, които се бяха сгушили под чадърите и ги усещаш колко са близки.  Толкова прегърнати хора, под дъжд, на едно място заслушани в нощта в музика, това беше чудо невиждано!        Затваряш очи и започваш да мечтаеш.. да не забелязваш че вали, че си мокър, че ти е студено.. Гръмотевиците от небето те карат да отвориш очи и да усетиш с всичките си сетива една цигулка в нощта, да се взреш в оркестъра и да си щастлив, че си там, че не си изпуснал този миг. Да разбереш, че чуваш нещо познато, което за първи път откриваш, защото е нещо друго, нещо досега нечувано, нещо, в което виждаш душа и сърце извадени от една струна и отдадени в звук. Започваш да мечтаеш ....така и утре да се събудиш..и концерта и утре да продължи.. Но следва гръм.. зарята свършва, тълпата си тръгва мълчаливо.. и ти си  в нея.. Това тълпа ли беше? Не, това беше една страхотна публика, в която за първи път може би, под дъжда, хората в нея се чувстваха  граждани  на света.
Искам да кажа на братовчедите Ешкенази:
БЛАГОДАРЯ!!!
На оркестъра:
БЛАГОДАРЯ!!!
На хората, които ги спонсорираха:
Не си похарчихте напразно парите, и вас най-много ви валя!

В последно време не съм вадила платното и четките. Заместих ги с клавиатурата на компютъра и всеки ден оставям за следващия за да ги извадя. Днес станах рано с идеята да нарисувам тази мисъл,  с която се събудих.. Извадих едно платно, което отдавна бях купила готово. Не обичам да използвам такива платна, идеално опънати, гладко грундирани. Обичам, аз да слагам грунда, да не е напълно идеален, да има дефекти, които след това, като нанасям боите малко по малко да отстранявам. На това платно всичко му е идеално - рамката е предварително сложена и това, малко ме дразни. Не обичам, когато рисувам да има рамка. С рамка и бялото платно е някак завършено, може даже вътре да сложиш една снимка или картинка.. и да не се стига до четката. и да рисуваш.
 Взех една бяла креда и започнах да нахвърлям идеята на платното.. Погледнах отблизо.. но кредата не се очертаваше.. Взех молива и нанесох лек щрих.. Очертанията изпъкваха контрастно и изглеждаха  без смисъл. Трябва да намеря цвета с който да започна. Взех палитрата, нанесох боята и започнах да търся цвета бъркайки с четката. Тъмните цветове не ми се струваха подходящи, светлите, ставаха много ярки,  четката  не беше подходяща  и я смених.. опитах с втора, трета, все не  се получаваше  цвят..
Погледнах платното и видях тънките очертания на молива и реших..
Това платно ще остане.. само с щрих..

Постинга е провокиран от реалити изиграно с червената рокля без сценарии на разни холивудски филми...

Срещате мъж, който ви харесва, казвате му това, той ви отвръща със същото и ви кани на вечеря. Сега е момента да разберете дали наистина сте  харесвана, или просто е бил любезен, и ви е отвърнал със същите думи..
Ето простите правила за това:
1. Обличате червената рокля.. или за каквато сте писали в пост... (За вас е  много важно да сте с роклята описана в пост, защото трябва да му покажете какви глупости пишете  тук и искате да го подготвите за шока, който ще  получи, като ги прочете.
2. Той ви се обажда, че ви чака, но вие се мотате и закъснявате за срещата.
3. Виждате, че той е с дънки, но не се връщате да се преоблечете.. (каквото ще се случва ще се случва.. ако мисли, че сте "хубав кон" и под "съдран чул" ще ви хареса).
4. Взимате инициативата и вие го водите в ресторант, като му повтаряте, че ресторанта е много хубав, до момента в който той вече е съгласен.
5. Веднага след като седнете взимате думата и започвате да се хвалите с каквото ви падне. Казвате му, че сама сте си шила роклята и го принуждавате да ви направи комплимент колко е хубава.
6.  Не се храните, за да може повече да приказвате, ако случайно той вземе думата го прекъсвате и си казвате мнението.
7. По някое време бутате чашата и разливате .. но в никакъв случай не трябва да е виното.. най-добре е да е водата, че ако ви залее да не са големи  петната.
8. Тракате с приборите по чинията, когато си взимате нещо.. Звука е убийствен, може би малко хора го знаят, но създава напрежение без човек да го съзнава.
9. Отивате сама до тоалетната.. това не го прави нито една дама даже и в празен ресторант..
10. Сядайки на стола, който кавалера ви държи, започвате нещо да обличате и да мятате ръце..
11. Свършват ви цигарите и започвате да си искате от неговите
12. Виждате, че вечерята вече е свършила, но продължавате да приказвате за нездравите  си интереси и претенции.
13. Тръгвате си .. и забравяте да си вземете цветето, което той ви е подарил.
14. Той ви дава  отново цветето, но вие не се извинявате, че сте го забравили.
15. Излизате от ресторанта пред него, забравих да спомена, че и влизате първа... някога са ви казвали, че мъжа води, но не връзвате това и за ресторанта..
16. Излизайки от ресторанта, мъжа иска да се качи на първото такси, което вижда, но вие не го оставяте да го направи.. изпитанието, трябва да е напълно и го карате да ви изпрати..
17. Изпраща ви.. и ви подава ръка за "Лека нощ", като на партийно събрание..
Ясно е.. тази вечер е била най-досадната в живота му.. и всичко по-горе е свършило работа..
Прибирате  се.. и веднага захвърляте  червената рокля, но каква ли е вината на "червения парцал" за това, че не ви харесват?
На сутринта му пускате съобщение, че искате да танцувате с него..на което няма отговор
На следващия ден сутринта  звъните настоятелно по телефона   да  се извините, че сте  му изгубила времето и прецакали вечерта.. той няма да иска да говори с вас. Звъните още веднъж, след обед.. , но той като види  името ви.. няма да  вдигне  телефона..
Вие не сте харесали напразно този мъж и той няма да ви остави да гадаете, какъв ще е края. На другия ден ще  ви изпрати съобщение за финала:
"Може би, Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората."
Маркес

Добре че не вярвам в символните дни, защото вчера деня ми тръгна лошо, но пък завърши добре. Събрахме се вечерта на махленско парти в кварталната кръчма и по женски си разменихме по една свежа клюка и се посмяхме на символния ден. Взехме единодушно решение вече да не се оставяме времето да ни влече, и ние да сме неорганизирани в него. Ще го планираме, организираме и манипулираме и няма начин да не се получи. Още от сега ще организираме и следващата символна дата. Ще приготвим зарята  за нея и нека да видим, дали няма да гърми и да  свети. Та нали всеки ден е такъв, какъвто си го направим..
Ето другата седмица е петък 13.. Има една такава песен.. за да са я измислили, явно им се е случило нещо хубаво. Та докато чакаме следващата година, ще се порадваме на фаталния ден, а след него сигурно ще има още много фатални и забавни дни.
Дни.. за "фатални" жени!